СМЪРТОНОСНАТА ИЛЮЗИЯ НА АПИ: 7 години лъжи, невидими табели и кръв по асфалта!
Колко струва един човешки живот в България? Ако съдим по действията на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и редица правителства – по-малко от една немонтирана светеща табела. Докато шофьорите продължават да играят на руска рулетка в мъглите и верижните катастрофи на автомагистрала „Тракия“, едно гръмко обещание от 2019 година продължава да кънти като подигравка. Обещание, което се превърна в поредния паметник на родното политическо и чиновническо безхаберие.
Помните ли фанфарите? Беше 2019 година. Тогава от държавните трибуни ни проглушиха ушите как магистралите ни влизат в XXI век. Обещаха ни 40 високотехнологични електронни информационни табели – по 20 във всяка посока на „Тракия“. Те трябваше да светят в мрака и да ни предупреждават за катастрофи, гъста мъгла, заледявания и тапи на пътя. Перфектният европейски модел, който спасява животи. През март 2020 г., в разгара на институционалния пиар, дори се подписа договор за милиони. Всичко изглеждаше готово, а министри и директори чертаеха бляскавото бъдеще на българската инфраструктура.
Но днес, години по-късно, реалността е жестока и често – кървава. Табели няма. Обещаните интелигентни системи за управление на трафика се оказаха просто интелигентна схема за замазване на очите. Договорът беше тихомълком прекратен през 2022 година и заметен под килима. Никой не излезе пред камерите да обясни защо. Никой не понесе наказателна или финансова отговорност за пропилените години, през които тези съоръжения можеха да предотвратят не една и две трагедии в мъглата.
Вместо спасителни иновации, получихме тонове административни оправдания. Докато институциите си прехвърляха топката през мандатите на няколко редовни и служебни кабинета, асфалтът продължи да събира жертви. Всяка тежка верижна катастрофа в условия на намалена видимост е директна присъда за онези, които сложиха подписите си под празни обещания, а после скриха главите си в пясъка.
И какво се случва след всеки пореден кървав инцидент на магистралата? Сценарият е до болка познат. Обществото кипва за ден-два, независими организации вадят кирливите ризи на институциите, медиите задават неудобни въпроси, а отговорните ведомства пускат поредното сухо прес съобщение за "предстоящи анализи". После всичко затихва до следващия сблъсък.
Защото в България най-желязното правило не е Законът за движение по пътищата. Най-желязното правило е старата и цинична максима: Кучетата лаят, а политическият керван си върви.
Керванът от безотговорност, безнаказаност и съзнателна амнезия продължава своя път по тъмните ни магистрали. А ние? Ние сме оставени да шофираме в мъглата – буквално и преносно, надявайки се този път просто да извадим късмет.
